Нестор Марков е роден през 1836 г. в с. Криво поле,
Хасковско. Завършва училището в селото. Премества се да учи в
Хасково, а по-късно и в Пловдив, където е ученик на Йоаким Груев. Посвещава се
всеотдайно на учителската професия. Работи на различни места за кратко време –
в родното си село, Харманли, Хасково. През 1867 г. е поканен да учителства в
Плевен, където съставя и първите си учебници и участва в учредяването на
градското читалище. Със своето поведение на ревностен защитник на българщината
и българската книжнина си спечелва уважение и известност сред населението и
неприязън и омраза сред гръцката църква и нейните служители в България. Поканен
е да преподава в Русе, а от 1873 г. и в Априловата гимназия в Габрово, която по
това време е едно от средищата на новото българско образование. В Габрово
Нестор Марков продължава да съставя и издава учебници. През 1876 г., наклеветен
от местните чорбаджии, той и още трима преподаватели от Априловата гимназия са
уволнени. Назначават ги за преподаватели в Лясковския манастир.
По време на Освободителната война(1877-1878) Нестор Марков е зачислен като
преводач в щаба на ген. Гурко. Заради своите заслуги по време на войната е
награден с руски орден.
В бурната 1878 г. той е назначен за секретар на хасковския окръжен
управител, а след това е префект на хасковски окръг. Участва в създаването на
комитет „Единство“ и става негов председател. През 1879 г. той е назначен за
префект на Старозагорски окръг и взема активно участие във възстановяването на
града и полага грижи за развитието на просветното дело в региона.
През октомври 1882 г. е назначен за окръжен управител на Търновски окръг, а
през 1884 г. за окръжен управител в Русе. Навсякъде се проявява като честен и
принципен политик, с което си спечелва немалко врагове и неприятности.
През 1887 г. се връща към учителското поприще. Преподава в Първа мъжка
гимназия в София, в мъжката гимназия в Русе.
През 1896 г. е последователно окръжен управител в Пловдив и във Варна. През
1894 г. се пенсионира и установява в София.
Умира на 11 декември 1916 г. на 80-годишна възраст.
На 26.05.2017 г. посмъртно е обявен за почетен гражданин на Хасково.