Александър Паскалев

Александър Паскалев е роден на 7 ноември 1879 г. в Хасково. Завършва Хасковското петокласно училище и Пловдивската гимназия. Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево. Между 1902 и 1905 г. е учител в училището в кв. „Овчарски“ (дн. СУ „Паисий Хилендарски“). Основавайки Туристическо дружество „Родопски турист“ и първата местна кооперация, става основател на туристическото и на кооперативното движение в Хасково.

През 1906 г. става студент по право в София. В началото на 1907 г., след като студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на сградата на Народния театър, Университетът е закрит. Остава в София и на следващата година заедно с група съмишленици от Социалдемократическата партия основава първото в България Дружество за разпространение на печата „Куриер“ и става негов „Директор-касиер“ и член на Управителния му съвет.

В края на 1909 г. основава собствено книгоиздателство. Издава отделни книги и събрани съчинения на Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Иван Вазов, Кирил Христов, Алеко Константинов, Елин Пелин, д-р Кръстьо Кръстев. Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов и други класици на българската литература, подкрепя ги финансово и поддържа близки приятелски отношения с тях, за което свидетелстват множество снимки, писма и документи. Със знаменитата си поредица „Всемирна библиотека“ пръв запознава българския читател с близо двеста от най-ярките образци на античната, западноевропейската и руската класическа литература. Издава списанията „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Светулка“, „Българска мисъл“, „Детска почивка“, „Социалдемократ“, „Страници за всички“ и първият чисто литературен вестник в Европа – „Развигор“. Книгите му започват рязко да се отличават на пазара. Скоро стават представителни за литературата ни и привличат вниманието на наши и чуждестранни изследователи. Особена стойност имат библиофилософските му издания, които са първите у нас. Освен издател и основател на модерното книгоиздаване, е и меценат – дарител е на Софийския университет и на Българския учителски съюз.

Участва като ротен командир в Балканската война и в превземането на Одрин. Награден е с орден „За храброст“. Иван Вазов му посвещава стихотворението си „България гледа“.

Умира на 31 октомври 1946 г. в Хасково. Гробът му в Кенанските гробища е неизвестен и до днес.

През 2017 г. посмъртно е обявен за почетен гражданин на Хасково.