Доцент д-р Кирил Стаев Бакърджиев е роден на 20 април 1918 г. в беломорското село
Доганхисар, днес в пределите на Република Гърция. През 1923 г. семейството му е
принудено да напусне родния си край заради започналите гонения срещу
българското население от страна на гръцките власти. Настаняват се в Хасково.
Въпреки трудния живот, той успява да завърши духовна семинария, а по-късно и
„Ветеринарна медицина“ в Софийския университет.
Веднага
след това започва да работи в секционния център на БНА в Кърджали. Във военната
йерархия достига до чин полковник. През 1953 г. излиза постановление на МС за
укрепване на селското стопанство. Тогава се премества в Хасково и работи като
ветеринарен лекар. Става директор на Ветеринарномедицинския център в града.
Превръща практическите си наблюдения в научни разработки. Защитава степените
младши и старши научен сътрудник, за да достигне до докторската си дисертация и
да се превърне в първия доктор на ветеринарномедицинските науки в Южна
България.
Той
е един от хилядите българи, преживели живота на бежанеца и носещи в сърцето си
свидния спомен за родната Тракия. Приема като мисия съхранението и предаването
на много хора на истината за тракийския въпрос – тема, която е била табу за
науката, литературата и учебниците с десетилетия.
В
продължение на 60 години проучва историята, географията, етнологията и
народното творчество на родния си Доганхисар, отделя много време и влага много
енергия, за да изгради надежден щит против избледняването на спомена. Дълги
години е в ръководството на тракийската организация. Има принос за изграждането
на Тракийския дом и паметника на Капитан Петко войвода в Хасково.
Най-съществената част от неговата мисия обаче представлява събирателската му
дейност – с касетофон в ръка влиза в почти всеки тракийски дом, за да запише
личните спомени на стотици хора. Въпреки че днес те не са живи, техните потомци
разполагат с разказите им, благодарение на него. Тези съхранени думи
представляват исторически доказателства за това, което се е случило в
Беломорска Тракия през 1913 г. и в периода между 1920 и 1925 г. Играят роля и
за неговите исторически изследвания. Богатата му изследователска дейност намира
израз в книгите „Родното село на Капитан Петко войвода“, „Република
Доганхисар-Градец: Защита и разгром“ и „Република Доганхисар-Градец: По чужди
земи и брегове“.
На 01.06.2018 г. посмъртно е обявен за почетен гражданин на Хасково.
Няма коментари:
Публикуване на коментар