Пенко Пенков е роден на 9 октомври 1934 г. в семейството на земеделски стопанин в село Узунджово. Завършва средното си образование в Хасково, а висшето – във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство“.
Цели 35 години е свързан със сцената на Хасковския театър. Дал е живот на повече от 70 образа в различни по жанр пиеси. Незабравими остават ролите му на Стършела от „Италианска трагедия“ на Етел Войнич, Андрей от „Всяка есенна вечер“ на Иван Пейчев, Петров от „Любов необяснима“ на Недялко Йорданов и др. За ролята на Аврам Совалката от „Опит за летене“ на Йордан Радичков получава награда на Шестия национален преглед на българската драма и театър през 1979 г.
Два сезона играе и на сцената на Пловдивския театър, но впоследствие се завръща в Хасково. Иван Добчев му поверява ролята на Професора в „Разбойник“ на Карел Чапек, а Асен Шопов го избира за ролите на Президента от „Коварство и любов“ на Шилер и на полк. Марин Янев от „Криминална песен“ на Иван Радоев, донесла му Първа награда за мъжка роля на Прегледа на българската драма.
За творческите си постижения през 1985 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“.
На сцената на Хасковския театър успешно се представя и като режисьор. Поставя спектаклите „Снаха“ от Георги Караславов, с който връща в трупата актрисата Вяра Делчева след осемгодишното ѝ отсъствие, „Миналото лято в Чулимск“ от Ал. Вампилов, „Унижените и оскърбените“ по Ф. Достоевски, „Сако от велур“ от Ст. Стратиев и много други.
Яркият му актьорски талант не остава незабелязан и от филмовите ни режисьори. Играе във „Войникът от обоза“, „Циклопът“, „Срещу вятъра“, „Хора от далече“, „По следите на безследно изчезналите“, „Пиано за четири ръце“, „Дом за нашите деца“ и др.
Между 1969 и 1979 г. е директор на Хасковския драматичен театър. По това време този храм на Мелпомена отбелязва своята 50-годишнина и е удостоен да носи името на големия български артист Иван Димов. През тези години е извършен и първият генерален ремонт на сградата.
Умира през 2008 г.
Обявен е за почетен гражданин на Хасково на
21.07.2006 г.
Съжелявам
ОтговорИзтриванеСъжелявам за смърта на този достоен много възпитан и добър човек,навестила го твърде рано .
ОтговорИзтриванеТова е човека който ми подаде трудовата книжка,с просълзени очи ,и ми каза не знам какво да ти кажа Братанов,ти точно навлезна,професионално в работата си ,с отлично изпълнение ,за което съжелявам,че трябва да се разделим.Дано някога разбереш че нямам нищо общо с това уволнение, то е доста загадъчно и за мен.Аз знаех точно за какво става въпрос,и му благодарих за човешкото отношение ,и съчувствие за разлика от други директори които ,ме уволняваха безпардонно ,с отношението си към мен през времето на социализма ,добре че и тогава имаше и от тях хора с добра съвест,въпреки че не се намираха,много такива,но все пак . Почивай в мир добри човече !