На днешния ден умира дарителят Стойчо Марчев

Хасковският търговец и индустриалец Стойчо Марчев е роден през 1879 г. Той е един от най-ярките представители на хасковския стопански живот през първата половина на XX век. Неговата индустриална и търговска дейност е насочена към производството и търговията на сусамово и слънчогледово масло и тахан. Успява да доразвие наученото от баща си и да създаде първата модерна фабрика за растителни масла в Хасково. За своя жизнен път и успешната си дейност разказва в собственоръчно написаната си през 1938 г. автобиография, която се съхранява във фонда на Хасковския исторически музей.

През 1903 г. се жени за Кица Паскал Сотирова и започва самостоятелен бизнес. Закупува място в центъра на града и построява къща и работилница. Енергията и предприемчивостта му дават възможност бързо да натрупа първите си капитали и да въведе технически промени в производствения процес. Освен индустриалец и търговец, е активен общественик и дарител. През годините подпомага почти всички благотворителни начинания в града. През 1925 г. по инициатива на Кица Марчева в Хасково е създадено женско благотворително дружество „Развитие“ с цел издигането на умственото и нравственото равнище на жената и развиването на благотворителна дейност за подобряване на тежкото положение на бедните жени и на децата. През 1927 г. заедно с Ж. Раберов, В. Примов и В. Шипкова семейството построява в двора на църквата „Св. Димитър“ сиропиталище за деца. През 1931 г. създават Окръжно благотворително дружество „Утеха“ за подпомагане на бедни и болни граждани.

На 8 април 1938 г.,  пет години преди смъртта си, Стойчо Марчев се явява пред Нотариуса на Хасково и публично завещава на община Хасково над 40 милиона лева(стари пари). Оставя недвижими имоти, като около 8,500 кв. м от тях са в центъра на града и са предназначени за построяването, обзавеждането и стопанисването на Техническо-занаятчийско училище, което да носи неговото име и това на жена му и в което една от стаите да бъде превърната в семеен музей. Завещава средства на сиропиталище „Св. Иван Рилски“-Хасково, на старопиталище „Утеха“, на читалище „Заря“, на Благотворително офицерско дружество „Родопи“. Дивидентите от акциите на стойност 300 хиляди лева, вложени в банка „Доверие“, са определени за издръжка на трима ученици в Техническо-занаятчийското училище.

На 25 юли 1943 г. Стойчо Марчев умира. На 6 август 1943 г. Общинският съвет на Хасково приема дарението му и учредява фонд на негово име. Училището на името на Стойчо и Кица Марчеви е открито на 15 октомври 1948 г. През април 1949 г. Общината се отказва от правата да управлява фонда и го прехвърля на Механо-електротехническото училище. По това време капиталът му възлиза на 4 762 291 лева. През същата година съгласно Закона за държавните имоти недвижимите имоти на фонда преминават към Жилфонд-Хасково, а паричните средства се внасят в държавния бюджет. От 1951 г. училището става техникум на името на Тенчо Хубенов, а името „Стойчо и Кица Марчеви“ е заличено. Дълги години дарителското дело на големият хасковски индустриалец потъва в забрава, а местната история се оказва в дълг пред неговата памет. През 80-те години под натиска на родственици и с участието на Регионалния исторически музей на централната фасада на сградата на хасковската автогара, изградена на мястото, където се е намирала фабриката на Ст. Марчев, е поставена паметна плоча. След приватизацията на автогарата собственикът сваля плочата и по този начин заличава отново част от спомена за известното семейство. Едва през 90-те години имената и делото им намират заслужено място в историческата памет на местните, а най-старото техническо училище в града възстановява своето име.

На 26.05.2017 г. Стойчо и Кица Марчеви са обявени за почетни граждани на Хасково – посмъртно.