Официално: Хасково с двама нови почетни граждани

                               

На заседанието си днес общинските съветници на Хасково решиха да удостоят двама души със званието „Почетен гражданин на Хасково“. Това са Ваня Дерменджиева и Борис Младенов.

Ваня Дерменджиева е родена на 3 декември 1958 г. в Хасково. Започва да се занимава с баскетбол в родния си град на 10-годишна възраст под ръководството на треньора Иван Узунов. През 1975 г., заедно с женския състав на Хасково, класира отбора в елитната група. Неизменно е част от националните отбори на България за девойки, а след това и за жени от 1974 до 1989 г. Носител на сребърен медал от Олимпийските игри в Москва през 1980 г.

Тя е европейска шампионка с женския национален отбор от Будапеща през 1983 г., както и бронзова медалистка от първенството на Стария континент през 1989 г. – последното отличие, което България печели в баскетбола на международна сцена. Три пъти в кариерата си става балканска шампионка. Участва в поредица силни мачове при последното участие на женския отбор по баскетбол на олимпийските игри в Сеул през 1988 г., където България се нарежда на пето място в крайното класиране.

Изиграла е над 300 мача с националната фланелка. Играла е в първенствата на Германия, Франция, Швеция и Турция. Завършва състезателната си кариера с бенефисен мач в родния си град през 1996 г. Спортен журналист е в Българската национална телевизия и продължава да подкрепя спорта в Хасково.

Борис Младенов е роден на 22 ноември 1920 г. в Тополовград. Основното си образование завършва в родния си град. През 1940 г. завършва Духовната семинария в Пловдив, където получава музикалната си подготовка. След това продължава да учи във Висшето училище за финанси и административни науки в София. Трудовият си път започва в Народната работническа опера в Сливен през 1946 г. От 1954 до 1956 г. работи като диригент на Смесен хор „Рилски звуци“ в Дупница. В Хасково идва през 1956 г., като първоначално ръководи Смесен хор „Ереван“ при Арменската организация и Турския ансамбъл при читалище „Мустафа Субхи“.

През 1957 г. е назначен за диригент на Смесен хор „Родна песен“ при Народно читалище „Заря“. По негово време колективът достига до изключителни висоти и до състав от 120 души и завоюва стотици златни медали на републикански фестивали. Той е диригентът, който променя стила и работата на формацията, като същевременно преобръща и мисленето на градската управа за значението на хоровото изкуство. През 1969 г. за първи път хорът изнася концерт в столичната зала „България“, което повишава авторитета на музикално Хасково.

През 1973 г. става главен художествен ръководител на Ансамбъла за народни песни и танци „Китна Тракия“. След серия успехи под негово ръководство през 1979 г. ансамбълът получава най-голямото си признание – присъдено му е званието „Представителен“.

Ръководил е Женския хор за школувано пеене при Окръжната болница в Хасково, Девическия хор за школувано пеене при Икономическия техникум в Хасково, Народния хор при Техникума по облекло „Ана Май“ в Хасково и други. Освен работата си в посочените хорове, е оказвал и методическа помощ на хоровите състави в селата на община Хасково.

Награждаван е многократно с държавни награди: орден „Червено знаме на труда“, орден „Кирил и Методий“ – първа, втора и трета степен, и златни медали от републиканските фестивали.

На 30.07.2021 г. посмъртно е обявен за почетен гражданин на Хасково.